вторник, 30 ноември 2010 г.

ТРИ ТРИ ТРИ трето обучение за креативност и социална промяна

9 месеца след първото обучение: за необяснимата сила на женските екипи в тази страна, киселото мляко, родпския клин и какво той избива

Започнахме ги на майтап тези обучения, третото, от които предстои след по-малко от 2 седмици.

Само 9 месеца, откакто беше първото, а някак изглежда сякаш сме обиколили екватора.
Всичко започна с едно презокеанско приключение с вдъхновяващи срещи и концепции. Ето ги - приземяват се директно в с.Долен - в обятията на една стара и ухаеща на древност къща, около един ухаещ на мас клин с ориз (местният специалитет, за който ни взеха 25 лв. тц-тц).

Птички, пролет и домашно кислео мляко. А пред нас - от дума на дума, идеята от самолета започва да добива реални очертания сред родопския етър: първо аз и Коша (Александра Йоцова) изпиваме домашния айрян, обсъждайки програмата, после леко така Бени (Бенита Примо)се включва с клина, който не успяхме съвсем да ометем и накрая Сашка (Витанова), която беше предимно в Ирландия по това време, се облажи от разказите за клина, ...а и за новото ни вдъхновение: Обучението!

Обучението, с мазни пръсти и усти, обмисляхме ние, е онова пространство, което лиспва в страната ни. Там, където всички паралелни вселени намират място и най-вече вдъхновение и подкрепа за реализацията на идеи, които обогатяват общност, град, нещо, някой и запълват някой от милионите социални дефицити, създадени от апатията и бездействието.

Ето така именно, от 4-ка белот или по-точно 4-ка за карти таро, се оказахме един женски екип(с всички особености на тази ситуация)на пътешествие: През това как можем да помагаме на хората да бъдат полезни на себе си и на обществото в един и същи живот; как да развием собствената си емоционална интелигентност, за да можем да демонстрираме важността й за ръководенето на всяка ситуация, пътешествие през екипни трусове и изнемогвания и пристан в удовлетворението, където се приземяваме всеки път в 19.00 в неделя. Тогава слушаме Jason Mraz. Като станем по-големи, решили сме, ще го поканим да ни свири след обученията.

Много се вълнувахме с първата група и все още им се възхищаваме на ентусиазма, с който правят толкова неща заедно. Вчера пак правиха парти. И други полезни неща. Трудно им смогваме понякога.

Разликата, 9 месеца по-късно е, че вече се идентифицираме с това, което правим и имаме шанса да бъдем на разни добри международни обучения, които носим пресни и интегрираме директно в програмата на това, което нарекохме "Креативност и социала промяна"...и ами харесва ни, значи продължаваме, а вероятно е така, защото ставаме малко по малко и малко по-добри (в обученията и в това да убеждаваме охраната на сградата, че всичко, което вижда е съвсем в реда на нещата - да и тези хора с вързани очи, и тези конопени въженца по стълбището...).

4 момичета, доста вдъхновение и доза самоирония...вероятно просто всичко тъкмо започва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар